09.02.2022

Подобни тагове Статии

Реални ли са ползите от 4-дневната работна седмица?

 

 

Пандемията от COVID-19 ни накара да преосмислим работната си реалност, като напълно преобърна досегашните стандарти в работния процес. Придружена с все по-осезаемото увеличение на случаите на стрес и преумора у служителите може би е дошъл моментът за възприемане на 4-дневната работна седмица. В редица страни този модел на работа е вече факт за най-авантюристичните компании, но какви са работните ни резултати, когато знаем, че времето ни е ограничено, а почивката по-близо?

  • През март 2020 г. Галъп запитва 10,364 човека в САЩ от колко дни се състои работната им седмица. Само 5% от тях работят 4 дни в седмицата, 84% - 5 дни, а 11% отговарят, че работят 6 дни от 7. Институтът събра данни и за нивата на преумора и благосъстояние на служителите. Тези, които работят шест дни в седмицата, посочват най-високите нива на т.н. бърнаут – 38% съобщават, че се чувстват преуморени „често“ или „винаги“. Сред работещите пет дни в седмицата процентите са 26, в сравнение с 23% при тези с четири дневни работни седмици. Допълнително е установено, че работещите четири дни в седмицата имат най-висок процент на щастие (благосъстояние) (63%), в сравнение с тези, които работят пет (57%) или шест дни (56%).

 

  • Подобни експерименти не са явление само за „Новия свят“. Исландия вече публикува свое пилотно проучване, направено между 2015 и 2019. Резултатите там отново доказват, че с по-кратка работна седмица, но без намаляване на заплащането и задълженията, служителите се чувстват по-спокойни и имат повече време за семействата и себе си.

 

  • Друга европейска страна, която ще тества 4-дневната работна седмица е Испания, където средния брой на работни часове в по-висок от средното за Европа.  Там компаниите ще получават помощ от държавата, за да могат да наемат допълнителни служители, без да се налага да намалят заплащането им. Великобритания и Япония също предстои да направят своя експеримент с по-кратката работна седмица.

В даден момент увеличаването на броя на отработените часове кара производителността да намалява. Четиридесетчасовата работна седмица може би е отживелица, която изтощава хората ненужно. Редицата проучвания направени по темата показват, че гъвкавото работно време е основен критерий за много работници при избора им на работно място. За компания с постоянен поток от работа (фирми в сектора на услугите, болнични заведения, хранителни магазини) обаче това е почти невъзможно. По-кратката работна седмица, в която все пак всеки ден е покрит, би означавала за служителите повече спокойствие, отдаденост и по-дълга продължителност на живота в компанията, заради по-ниските нива на стрес.

Всеки човек се стреми да намери баланса между личния и професионалния си живот, за да бъде отдаден и продуктивен и в двата. Но все пак, ако се чувства потиснат и напрегнат на работното си място, намаляване на работните дни всъщност не е единственият отговор. Това по-скоро би довело до краткотрайни резултати. Удовлетворението от работата ни е правопропорционално на личното ни благосъстояние и продължителността на живота ни в дадена компания.

 

В крайна сметка ценностите и работната среда на компанията, която сме избрали, са нещото, което ни кара да се чувстваме привързани към нея. Мениджърският екип трябва да съумее да подходи към всеки служител с доверие и уважение, като същевременно му дава ясни напътствия и свободата сам да управлява работните си задължения. Така вероятността служителите да се чувстват удовлетворени и сами да поемат инициатива се повишава, а с това и продължителността на живота им в компанията. Ако подобно отношение не е на лице, дори и 4-работната седмица не би спасила „лошият“ работодател от постоянното търсене на нови кадри.